ТЕХНИКИ И УСТРОЙСТВА ЗА ЗАЩИТА И ПРЕВЕНЦИЯ
С развитие на технологиите за улесняване на човешкия живот, като например развитието и разпространението на банкоматите, се развиват и престъпленията срещу тези устройства. Поради естествената еволюция на технологиите и това, че по своята същност, банкоматите сами по себе си еволюират до момент на достатъчна защита, започват престъпления срещу данните на картодържателите. Оказва се, че е значително по-лесно, бързо и рентабилно, чрез откраднати данни да се „източи“ наличността на банкоматите, отколкото да се взломяват самите те. Но историята познава и такива случаи.
Първоначално, банкоматите са били разбивани, което е довело до тяхната еволюция да представляват – едни доста бронирани „компютри“. Освен това в тях е започнало и монтирането и на сигнално-охранителна техника. Но това не спряло лицата от криминалния контингент – те започнали да крадат цели банкомати, връзвайки ги и влачейки ги. Това довело до увеличаване няколкократно масата на тези устройства. Застрахователите също се намесили, като въвели изискване, застрахованите устройства да бъдат трайно закрепени за пода – като това закрепване е с така наречените „анкерни“ болтове за бетон, които позволяват трайно „закотвяне“.
Като цяло можем да разглеждаме техниките и устройствата за защита и превенция като две отделни групи, но работещи заедно за постигане на една единствена цел – превенция на престъпленията срещу тези устройства. Групите бихме могли най-общо да ги разделим на два типа – пасивни и активни.
Група пасивни
В групата на пасивните защити влизат устройства и приспособления, които по своята същност не извършват никаква дейност и са статични (неподвижни).
Едно такова приспособление например е козирка ограждаща клавиатурата на банкомата. Това простичко устройство, поставено на клавиатурата на банкомата има за цел да намалява видимостта към самата клавиатура и прави доста трудно заснемането на ПИН кода на картодържателя в момента на неговото въвеждане. Обикновено козирката е изработена от антикорозионен композитен материал, така че да издържа на най-разнообразни климатични условия, а също така да не позволява лесно да бъде демонтирана или счупена. Същата тази козирка има доста разновидности и съответно форми и цветове – едните ограждат отстрани клавиатурата, без да се свързват върху нея – от типа „параван”, други плътно покриват от три страни клавиатурата. Два от най-разпространените типа са показани на снимките по-долу.
Едно интересно приспособление от тази група е показано на следващата снимка и е познато под името „шипове” или „пъпки”. Предният панел на устата на банкомата е обсипан с различни по големина и размер „израстъци“, които не би трябвало да позволяват да се залепя или прикрепя каквото и да било към нея.
Друго приспособление от групата на пасивните защити е така нареченото езиче (нарича се така заради приликата и местоположението му). Езичето се поставя на устата (тънкия процеп на лицето на банкомата за приемане на карти), приемаща картата на картодържателя, за да я отведе към четеца за карти. Също като козирките за клавиатури, езичетата са изработени от антикорозионен композитен материал и имат същата функция – защита, но този път на картата при поставянето й в процепа за отвеждане към картовия четец. Примерите, показани в снимки по-долу, ще онагледят няколко от най-разпространените в света в момента „езичета“, поставяни върху банкоматите за превенция и защита на картите от скимиране.
Постоянно, различни изобретатели, частни компании, университети и организации се опитват да намерят пра вилните решения и да въведат в експлоатация нововъведения, разработки и изобретения за превенция и защита на банкоматите. До тук показахме някои от най-разпространените пасивни устройства за защита, но техният брой, форма и начин на действие се увеличават ежедневно.
Група активни
Групата на активните устройства за превенция и защита на банкоматите можем да разделим на две под групи – хардуерни решения и софтуерни решения.
По долу са показани само две, от многообразните устройства, като пример на хардуерни решения от групата на активните защити.
Едно от първите хардуерни решения, въведени в банкоматите е камера заснемаща всеки един човек приближил се до АТМ-а. За съжаление това устройство дава резултат единствено и само, постфактум и то при доказано скимиране – лицето на извършителя на деянието. Долу с 1 е показана, стандартна портретна камера за АТМ.
Друго хардуерно решение е моторизираният четец, който при поемане на картата от процепа за карти, извършва движение напред и назад (резки или плавни движения в зависимост от модела и производителя) – при снемане на информацията от картата това движение би трябвало да доведе до нарушаване на записване на информацията от картата, при поставянето й. В зависимост от модела и производителя някои моторни четци поемат картата по-бавно или да я местят по различни оси на различни равнини от координатната система. За съжаление, практиката показва, че това не води до съществен ефект в борбата с престъплението скимиране. На снимката по долу е показан един от многото видове моторизирани четци.
„Активно“ софтуерно решение на проблема се предлага от много високотехнологични и ИТ компании на пазара. Предлаганият софтуер е базиран главно на статистически и сравнителен анализ на данни, операции и действия, извършвани на АТМ терминалните устройства. Този вид софтуер, е насочен главно към разпознаване на втората фаза от скимирането – самото „източване“ на банкоматите – процесът, при който с вече изработените дубликати на карти с открадната потребителска информация се теглят пари от банкомата.
Аналог на гореизложеното софтуерно решение, са създали и редица фирми за физическа и електронна охрана. Техният софтуер от една страна анализира движенията в записани и препредадени в реално време снимки от камерите в и около АТМ-а, а от друга следи и анализира данните подадени от вибрационните сензори поставени от вътрешната страна на банкомата, които отчитат трептенията по повърхността му.
Едно от най-модерните изобретения в областта на борбата със скиминга е ASD2 устройството, което не може да бъде причислено към главните видове и групи анти-скимиращи устройства. ASD2 представлява малка кутия, пълна с електронни компоненти, интегрални схеми и антени с независим енергоизточник, която се прикрепя от вътрешната страна на банкомата в близост до картовия четец. ASD2 устройството е произведено от една австралийска компания, която предоставя следната информация за своето изобретение:
Характеристики на ASD2 – анти-скимиращо устройство:
Проактивно открива безжични трансмисии
Открива и комуникира специфични заплахи
1.4 GHz шпионски камери
2.45 GHz шпионски камери
4.6 GHz камера шпионин
Wireless и LAN мрежи
Непосредствена близост на мобилни телефони
Bluetooth устройства
Zigbee протоколи и устройства за достъп
Радиочестотна филтрация на фоновия шум
Сензор реле за разположение и за задействане от нежелана физическа реакция, например прекъсване електрозахранването или изключване на самия банкомат
Мониторинг на предния панел чрез ултразвукови сензори
Метал детектор за откриване на фалшива глава на картовия четец
Откриване на „Ливанска примка”
С две думи и обяснено на по достъпен език – това е един малък радар за скиминг устройства – поради коренно различния подход при решаване на проблема и поради принципните различия в начина на работа на ASD2, то не може да бъде причислено към разглежданите класове и подкласове анти-скимиращи устройства. Друго обстоятелство при него е, че ефективността му не е потвърдена на сто процента и за това неговото разпространение не е толкова широко. Всъщност към момента, освен от няколко фирми, опериращи в Австралия, това устройство не се използва почни никъде другаде по света.
Една друга компания е предприела също различен подход за борба със скимърите. 3VR’s CrimeDex Services Ltd. залага на он-лайн разпознаване на лица от камерите на банкомата в реално време. Чрез компютърна програма, която разчита лицата на ползвателите на банкомата, по определени белези, като например дължина и широчина на лицето, дължина и широчина на носа, отстояние и цвят на очите, разпознаване на големина на скули, широчина и дължина на чело, цвят на коса, извивка и форма на брада – или най общо казано софтуерът за лицево разпознаване регистрира чертите на лицето по време на заснемане – и в реално време извършва проверка в база данни от снимки на лица от криминалния контингент. След като приключи с анализа софтуерът класифицира в различни рискови профили, ползвателите на банкоматите и съответно алармира при съвпадение. Използвайки сензомоториката на човешкото тяло и нормалните действия при операции на банкомат, камерите записват и в реално време анализират и сигнализират отклонения от обичайните действия. На фигурите по-долу са показани някои от основните параметри, залегнали в модела на поведенчески анализ.
Едно от най-добре действащите софтуерни решения се използва на територията на Република Кипър. То също подхожда с метода на статистическия и сравнителен анализ, както и с видео наблюдение в реално време, но предимството му практически се дължи на това, че на целия остров няма други устройства (АТМ и ПОС), освен тези собственост на локалния платежен оператор. Всички фирми, държавни органи и организации, банки или финансови институции, всички супермаркети или автомивки на острова или наемат или поставят свой но включен към същият този платежен оператор АТМ или ПОС и всичко минава през него. При положение, че разполагат монополно с цялата инфраструктура в държавата е много лесно да се засече нерегламентирано теглене или поставяне на скиминг устройство, за това е цитиран и в докладите на ЕНИСА, като място с изключително добра борба със скиминга – но за съжаление Кипър е приятното изключение, от всеобщия проблем, което потвърждава правилото.
Към момента, въведено в почти всички банкомати в Европа е едно активно устройство - така наречения затвор на процепа за карти. Как действа и за какво служи? Този затвор е изработен от доста тънка пластмаса и запушва процепа след всяко поемане или изваждане на платежната карта от банкомата. Той седи между процепа на предният панел на банкомата, около който е заступорен и картовият четец. Когато е в пасивно затворено положение – затворът при досег с карта, поставена в процепа се отмества или спуска в зависимост от марката и модела и осигурява преминаване на картата към картовия четец и след това отново закрива процепа. При изваждане на картата от картовия четец, устройството отново се спуска, картата преминава и после пак се затваря. По принцип затвор на процепа е измислен за превенция на така нареченият „кард трапинг“ - задържане на картата и ливански примки, но в последно време, все повече оператори на банкомати алармират, че той не носи желания ефект. Един от по използваните видове е показан на снимката и е ограден с червено.
