ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ ПЛАТЕЖНИ КАРТИ И МАШИНИ
Какво е скимиране?!? По своята същност този израз има далеч по-старо значение от това, за което се използва най-често в наши дни. „Skimming“ в буквален превод означава отделяне на най-горен слой или отделяне на горният слой на течност. Друго негово значение е „обезмасляване“, също така в не редки случай се използва като глагола за действието на хвърляне на речни камъни по водна повърхност, които отскачат по няколко пъти.
Доста е близка аналогията, от гореописаното с вмененото му ново значение:
Незаконна практика на вземане на пари от кешови парични постъпления за лична употреба. Затова "Скимирането" се отнася до премахването на най-горния слой на течност - от кешови парични постъпления за лична употреба. Личността, която скимира не отчита взетите пари нито като паричен доход, нито пък се отчита за целите на данъчното облагане, като по този начин скимирането е форма на укриване на данъци. Скиминг на български е близко до поговорката – топиш си ръката в кацата с мед.
Скиминг е вид измами, в които чрез специални устройства, различни софтуерни програми или хакерски атаки, се снемат номерата и информацията от платежни карти и след това се прехвърлят в карти дубликат и се „източва“ разполагаемият лимит от тях. Това се прави без знанието на първоначалния притежател на платежната карта.
Също така Скиминг се използва като синоним на друг глагол „Pickpocketing“ и означава джебчийство - форма на кражба, която включва кражба на пари или други ценности от лице, чиято жертвата не забелязва кражбата по това време.
Определение за скимиращо устройство - Скимър: Скимърът е незаконно устройство, което се поставя външно пред / или в слот за карта на четеца на банкомата, за да копира данните на клиента, които се съхраняват в магнитната лента или чипа на картата. Скимъра се състои от жилци, картов четец и корпус, които копират данните на картата и ги съхраняват или ги изпращат чрез безжична връзка.
В допълнение на гореописаното PIN се прихваща с други технически средства. Прихванатите данни се дублират върху празни карти, които след това се използват за теглене на пари от банкомати.
Не е ясно кога за първи път са се появили скимиращите устройства, но идеята за тяхното създаване е взаимствана от някогашните вендинг автомати и улични телефони, работещи със монети. Най-ярките примери за криминални действия са обяснени в следващите няколко примера:
В средата на седемдесетте години на миналият век едно от най-разпространените „престъпления“ срещу АТМ машини, извършващи обмяна на монети в книжни пари, вендинг машини, автомати за билети за влакови и метро станции, шкафчета за багаж, платени пътища, паркинги и гаражи, бензиностанции на самообслужване улични телефони, паркингметри, джубоксове и казино автомати от типа „едноръки бандити”, работещи с монети, е било да се продупчи монетата в единия й край и да се завърже с конец. Това е позволявало многократно преминаване на монетата през отчитащия кантар, без да се дава възможност тя да отиде в бронираната касетка, намираща се в сърцето на машината. Първите защити и превантивни устройства срещу този вид престъпление е разработването на „езиче“ тип контра, което при първоначално пускане на монетата не позволява движение в обратна посока. Но личностите, специализирани в криминални престъпления не остават по назад – срещу този тип защита те използват тънка пластина, която вкарват заедно с монетата, която не позволява заключване с езичето. От своя страна, еволюира и техниката за защита, понеже не се намира достатъчно добро средство за защита и превенция към онзи момент, доста от компаниите производители на тези машини започват да предлагат простичко решение – въвеждат използването на различни жетони (чипове) с различна форма, големина, тежина и жлебове – които не позволяват продупчване или използване на пластини. Това позволява на търговците да продават и контролират количеството жетони. За съжаление тези действия не водят до особено голям резултат, защото и престъпниците започват производство на същите тези жетони, а за съжаление, понеже това не е официална „разменна монета“ в съответната държава е станало още по трудно самото доказване на престъплението. На по късен етап инкриминирането на този тип дейности води до някакъв резултат, но много малък на фона на претърпените загуби на търговците.
Друг ярък пример за престъпление срещу тези устройства е от средата на осемдесетте години на миналият век в някогашната Федерална Република Германия. В продължение на няколко месеца през летният период – когато има най-много туристи, в района на град Мюнхен са били изпразвани всички вендинг автомати за цигари, така, че в тях нито имало цигари, нито имало пари, нито били взломявани, разбивани или наранени. След разследване продължило доста дълго време без резултат, чрез засада било заловено на местопрестъплението лице от криминалния контингент, което вече било взело десетина кутии с цигари. На местопрестъплението пристигнали експертна група от местната полицейска лаборатория и собственика на вендинг автомата. След като отворили автомата се оказало, че вътре няма нищо – нито монети, нито цигари, а извършителят на криминалното деяние твърдял че е пускал монети и за това машината му е дала цигари, а какво ставало с монетите по натам, не било негова работа и с това се опитал да прехвърли отговорността на търговеца. След дълги разпити и невъзможност за доказване на криминалното деяние се стигнало до сделка, между прокуратурата и обвиняемия, в която за да разкрие същността на престъплението, той поискал определени условия. След оформяне на съответните споразумения, той разкрил простичкия начин за извършване на това престъпление – в домашни условия от моделин, били изработвани форми (калъпи) за лед с форма на монета – оказало се че относителното тегло на водата и тогавашните монети, които били използвани било еднакво, а освен това ледът приемал точната форма и тегло на монетата. Пускайки я във вендинг автомата, машината отчитала точно и приемала ледът за монета, по нататък ледът постъпвал в бронираната касета в машината, където се разтапял и водата на по късен етап или изтичала или се изпарявала. С това започнало монтирането на малки реотани на входа на монетите.
С развитието на технологиите на платежните услуги, еволюирали и автоматите приемащи моментно плащане. В края на осемдесетте години на миналият век все повече устройства започнали да приемат не монети, а платежни карти с магнитна лента. Най-разпространено било тяхното използване от телефонните компании, които започнали да продават предплатени карти за улични телефони, произведени от самите тях. След известно време престъпниците лесно дешифрирали кода на магнитните ленти на тези предплатени карти, чрез така наречените „Ливански примки“. След известно време и четците за картите можело да бъдат закупени без полагане на много усилия. Първите престъпления срещу тези предплатени карти се изразявали в това, че се давало възможност за презареждане на картите, а на по късен етап и нелегалното им производството от организирани престъпни групи. Инкриминирането на този тип престъпления се забавило известно време, но за щастие еволюцията на технологиите, направила своя пореден скок, но в съвсем различна насока. Този скок се обуславя от започналото повсеместно използване на мобилни телефони, което от своя страна обезмислило и намалило драстично броя на обществени такива. От своя страна това довело и до намаляване на печалбите на криминалния контингент и дошъл моментът, в който презареждане (пълнене) на съществуващи или производство на нови предплатени карти за обществени телефони станало безпредметно.
Вече опознали технологията на изработка на дублиране на нови предплатени карти, лицата от криминалния контингент открили ново поле за изява – банкоматите. Банковите автомати (АТМ), използват почти същата технология както и телефонните компании. Криптирането на информацията и данните в платежните карти, и нанасянето им върху магнитната лента на заготовка за нова карта е почти идентична и при банкоматите и ПОС терминалите и при предплатените карти на телефонните компании, с тази разлика че технологията на обработка и потвърждение на информацията на банкоматите се заключава в „електронен ключ“ и извършва проверка на разполагаема наличност чрез „процесинг център” в съответната кредитна институция. За тази цел е нужно да бъде взета информация и от конкретната карта на конкретния картодържател. Понеже системата работи с данни от картата, заложената в нея част от „електронния ключ“, използван за верификация на гореизброените данни, е нужно те да бъдат в „цялост“ акуратно и точно дублирани върху картата- дубликат. Едни от първите скимиращи устройства, поставяни върху отворите за приемане на карти в банкоматите представляват външна част, наподобяваща входа на процепа за карти и поставяна върху процепа (където се намира хардуера и софтуера които записват данните) и свързана с пропусклива магнитна лента, която позволява на картата безпроблемно да бъде поета от банкомата и при прочитане на данните от нея от четеца в АТМ-а, да дублира и съхрани всички необходими данни на картата – името на това скимиращо устройство е „Ливанска примка“. По своята същност то е едно от първите изобретения в тази област и е много ефективно и до ден днешен просто защото много от защитите и антискимиращите устройства са пасивни или пасивно-активни – като например повечето банкомати в света са оборудвани със затварящ механизъм от вътрешната страна, или бавно вкарване на картата в АТМ-а от подаващият механизъм или същият този механизъм движи картата напред назад по време на поемането й в банкомата за обработка. Но се оказва че „Ливанската примка” си седи непокътната и към настоящия момент нищо не е в състояние да й противодейства в скимирането на карти. За съжаление този вид скимиращо устройство – леко преработвано в годините се превръща и в най-новата и модерна технология в престъпния свят. Това е така поради повсеместното въвеждане на EMV технологията в световен мащаб. EMV (чип и ПИН) се оказа доста бързо „разгадана“ от криминалния контингент – просто бе преработена „Ливанската примка” от такава с магнитна лента, към доста по- напредналата технология на лента, в чиято една част има малко устройство, което плътно прилепя към чипъа на картата и освен че скимира информацията, от горната си страна я предава и на съответният четец в банкомата.